Казват, че истинските неща отстояват на преломностите на времето. Вярата, упованието в Бога, благочестието, добродетелността, търпимостта и упорството на миряните да съхранят корените си и своята религия са тези, които спомагат за създаването на храм "Св. Николай". Те са и тези, които дават сили на местните християни да опазят църквата във времето на робството, на атеизма, за да почетем днес 190 години от освещаването.

В църковните и светски анали от древността липсват много свидетелства за построяването на църквата "Св. Николай" и животът на енорията. За пръв път за храм в Асеновград, носещ името на християнския светец св. Николай Чудотворец, се споменава през 1720 година. Тогава Йерусалимският патриарх Хрисант Нотарас минава през Станикама. През 1793 година градът е опожарен от кърджалийските орди на Мехмед Синап. През 1810 година събитията се повтарят и други кърджалийски орди , предвождани от Емин Ага отново опожаряват града, най-вероятно и църквата. Но хората на Станимака не позволяват градът им да замре. Редом с възстановяването на селището започва възстановяването и на старите и градеж на нови храмове.

Храм "Св. Николай" е построен през годините 1816 - 1821. Според покойния познавач на старите станимашки духовни паметници арх. Стоилов, църквата "Св. Николай" е построена върху стари основи от XVIII век. Кои са строителите ѝ не се знае. Храмът е осветен през месец май 1821 година.

Въпреки че църквата е вкопана в замята, съгласно заповедта, с която е разрешено да се строи, външният и вид е доста внишителен. Тя е трикорабна сграда с два реда по пет колони, дължината ѝ е около 17 м., ширина 12 м., височина на стените - 5 м., а на централния кораб - около 7 м.

Светият олтар е просторен. Има една абсида и шест ниши, хармонично разположени от двете страни. В западния край на храма има просторен балкон, служел някога за женско отделение.

От 1906 година до днес са извършени множество ремонти и подобрения на църквата. През 1947 г. са укрепени основите на колоните и е поставено ново дюшеме. През 1970 г. в църквата е монтирана първата в града озвучителна уредба. Емблематичните за визията на църковния комплекс кипариси са засадени през 1957 г.

В годините 1987 - 1989 година с благословението на Пловдивския метрополит Арсений и с помощта на християните от енорията и ревностното съдействие на църковното настоятелство е извършен основен ремонт на храма, камбанарията, църковната малка къща и оградата на храма.

Нов купол на църковната камбанария, както и медната облицовка се правят през 1997 г. През 2001 година е поставена нова мраморна настилка на храма и са изработени нови тронове.

С идеята да се обогати енорийския живот, да се разшири обхвата на работата с младите хора, както и на социалната дейност, свещеноиконом Йордан Георгиев и църковното настоятелство при храм "Св. Николай" иницират изграждането на църковна трапезария и прицърковно училище.

Със спомоществователството на много миряни не само от енорията от 2000 г. до днес всяка неделя в трапезарията се хранят много хора. Прицтърковното училище отваря врати през 2003 г. И днес в него безплатно се обучават и реализират свои творчески инициативи много деца от града.

Храмът продължава да се съгражда и днес по Божията воля, с много ентусиазъм от страна на хората от енорията и града, с труда на много доброволци и спомоществователи.